Постинг
09.12.2014 21:33 -
Терзанията на едно шестнадесет годишно момиче..
Трудно е да си в хармония с всичко... да даваш на всеки това, което иска, това от което се нуждае. Всичко е толкова трудно, а тя е само на шестнадесет години. Как едно шестнадесетгодишно момиче може да дава това , то което имат нужда .. много по-възрастните от нея? Как да угоди на всяка прищявка? Как да е в хармония? Как да се постигне? В нейната шестнадесетгодишна душа е толкова празно.. малка и крехка. Искаща бурна тийнейджърска любов, търсеща внимание от някого, тъсеща топлота, търсеща кътче, в което да се чувства безопастност. Кътчее.... топло и безопастно. Животът е безпристрастен, той не се интересува от това дали тя е щастлива или не, от терзанията й, от мъката застояла се прекалено дълго в душата й.. от това как тя става сутрин и как си ляга вечер. Малка, а толкова силна. В нея имаше повече сила, от колкото във всяко друго момиче на нейната възраст. Всички останали се оплакваха от родителите си.. те неможели да им купят скъпа дреха, скъп пърфюм или скъпа чанта.. Материални неща, които не са талкова важни. Няма да си богат, когато имаш скъпи дрехи и всичко останало. Богат ще си, когато се събудиш сутрин вкъщи, на топло под одеалото, първото, което виждаш сутрин ще са родителите ти, семейството ти, богат ще си, когато знаеш, че има дом, в който да се прибереш.. къща, която ще е винаги с отворени врати за теб. Да имаш хора, на който просто трябва да назовеш името им... и ще знаеш, че не си сам. А това малко момиче.. което нищо не знае, което не знае как да се справя с препятсвията поставени му в живота.. момиче едва на шестнадесет години.. как само да се оправи? Стоиш от страни и не знаеш как да й помогнеш. Подаваш й ръка, но ти самият не знаеш как да й помогнеш, как да я изправиш на крака. Ти човекът, който и беше дал толкова малко, а беше взел от нея толкова много. Че какво би искал от това момиче. Дала е всичко, което и е било по силите... Дала ти е истинска детска любов, дала ти е мигове, който няма да изживееш с друго момиче, колкото и по-голяма да е тя. Малкото шестнадесет годишно момиче, което уж нищо не знаеше, не знаеше нищо за любовта, за чувствата, за разсъжденията, Абсолютно нищо! Казвахте й така нали? Но вие самите сигурни ли бяхте, че тя е невинното нищонезнаещо момиче? Напротив..сама, абсолютно сама се беше научила на всичко трябващо й до момента. Всичко на което тя те научи още ти е в помощ.. още с него се оправяш в трудните моменти. Не мисли, че е безпомощна.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 13
